автор: rajsun

„...За да не шумя и да не преча,
аз минавам тихо през света.
Аз пристигам много отдалече,
зад пределите на песента...”
Иван Николов

Вървя по своя път и аз,
крив-ляв животът продължава.
Изминах веселата част,
обаче другата остава.

Подмине грижата и – знай,
веднага другата на смяна.
Бе няма ли, си мисля, край?
Пък викам си: дано да няма!

Или да бъде по-далеч
и най-далече ако може.
Не иде за нахалство реч!
Аз само питам: ако може...

Ако не може – пътя знам
до своя дом и своя храм:
ще се завърна в песента
с надежда да ви срещна там.