автор: Albatros

... вятър облаците гони по снишеното небе,
дядо мъкне сухи клони, пали вехтото кюмбе,
баба пак премита пруста с дрипавата си метла,
от баира мокра фуста влачи сурата мъгла,
попът пие в хоремага трето юзче сух мавруд,
и до прочката на прага сяда кротичкият луд,

край стобора Шаро лае, дърпа късия синджир,
мракът спуска се безкраен откъм Божия Всемир,
скърцат голите тополи край братилите жита,
и за пролетта се моли всяка живинка в света,
шепна своята молитва със пресъхнало небце –
Господи, преди да литна, сбогом, мило ми селце!