автор: Albatros

... от плахия априлски дъжд
през Варна тръгнаха потопи,
и клюмна плажният камъш –
пречупени рибарски сопи,
откъм ръждясалия кей
яви се псето – куча марка,
и нямаше едно: – Здравей! –
кой кротко да ти каже в парка,
късметът пак не те огря,
тъй както скиташ край морето –
дори патрулката не спря
да ти препише ЕГН-то,
и ти – с пробития чадър,
в обувките напъхал вестник,
бе светъл, мокър – и добър! –
разтворен в капчици небесни,
дори Деветата вълна
след песента ти се премята...

Дошъл от снопче светлина,
с дъжда изчезваш в Светлината.