автор: pastirka

Ти заставаш на прага.
Нежност с поглед ти давам.
Кой от Обич ще бяга –
кът е в тази държава.

На софрата те каня
с бедна ангелска супа.
Само тя ми остана,
че животът е счупен.

Но лепя го с надежда
и молитви към Бога.
С тях тъгата разреждам
аз, доколкото мога.

Вечно сам си я сърбам
в тази стара паница,
а денят все е щърбав...
Влез, хапни си чорбица!

Само с лук и картофки.
Посолявам със сълзи.
А зад мен без пантофки
бели ангели плъзват.

Скришом в супата пускат
Обич – чудна подправка.
Затова е тъй вкусна
и по ангелски сладка.

Знам, че нищо не пречи
с нея теб да прегърна.
Нагостен, тръгваш вече.
Чакам пак да се върнеш.

16.04.2023