автор: Albatros

С бял косичник и камея,
с лека блузка от ликра,
тя – по моята алея,
мина – без да разбера,
по-безшумна и от пума,
в шепата със стрък цветя,
аз усетих ѝ парфюма
чак, когато прелетя! –
беше вятърче от Рая,

беше вихрулица в степ,
дишах в сладостна омая! –
като пеперуда в кеп,
тя ми трепна с тихи мигли,
аз изтръпнах на пети –
роб на нейните енигми,
в плен на своите мечти,
нощем тя съня ми пази –
кротко снопче светлина...

Господи, спаси ми тази
малка пролетна Жена!