автор: yotovava

А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива.

В следобеда да сляза към морето
и пясъкът край мен да се извива,
да поседя на плажа там – където
се любехме – и дълго бях щастлива,

където – първи, есенните тръпки
пролазиха през топлите ти длани –
защото с мен едва ли ще останеш.

Изстиват сутрин сините ни стъпки –
затрупват ги черупки на рапани.
И сякаш сън било е – щом те няма.