автор: pastirka

В живота тъжни сенки са се сплели,
под тях изстиват съкровени мисли.
На разума стрелките пак са спрели
да търсят светлина, родила истина.

Зазижда и ограбва тъмнината,
не дава тя от изгрева да сучеш.
Несигурно се спуска лъч. Душата ти
една надежда на безстрашност учи.

И цветните ти чувствени витражи,
рисунки са на плахата копнежност.
Лъчът-художник тук е да покаже
как те блестят, попили капки нежност.

Когато светлина бродира шарки,
най-тъмното уплашено отстъпва.
Денят издига празничната арка
и изгревът в сърцето ти разцъфва.