автор: pc_indi

Красива Пролет.... Само за живеене!
Готов ли си да те разпънем пак?
На фона на църковно песнопение,
в запаления в свещниците мрак?
Да те целунем през стъклото на иконата,
да ти оставим няколко монети
и свели погледи, да се помолим
за себе си, децата и планетата...
Готов ли си отново да възкръснеш?
И колко века болка са ти нужни
със Словото си мрака да разпръснеш,
да доживееш нашето пробуждане?
Не я разбрахме много Любовта-
към ближния, към саможертвата и прочие,
и като тебе да обичаме така-
безкористно и чисто, непорочно.
Но всеки носи в себе си светилник,
синапено зрънце от вяра, кръст и огън.
Пред ветровете сме понякога безсилни,
но тайно уповаваме на Бога,
за който ти дойде да ни вестиш.
Пред който се застъпи за душите ни
с живота и кръвта си да платиш-
да са простени и благословени дните ни.
Покръсти се във вярата в Човека....
Дано си струват мъките, и кръста, и теглото!
Дано си струват стръмните, изгубени пътеки
и кървавите рози по челото!
Учителю, ти ни показа всичко!
Така ще е - и Пътя, и Голготата.
ще ни разпъва всякое обичане,
което е по- дълго от живота.
Ще сме сами на кръста- всеки в своя истина
и в своя вяра. В тъмното,
додето в някой миг зора се пръсне.
Додето тази вяра с кръв и огън е пречистена
и оправдаем твоето и своето Възкръсване.