автор: Albatros

... дали ме чуваш, като ти чета молитвите си всяка вечер в храма,
ако те има, Боже на света? – на твоето осле ще нося слама,
пет хляба вместо теб ще опека, във подмола ще хвана две пъстърви,
и с твоята добра човещинка ще ги раздам на живи и на мъртви! –
търгашите от твоя светъл храм ще ги наритам с бича – на боклука,

дано светът – във кошчето за spam, отново като гълъб пак загука,
по залез слънце ще си поседим – не бяха никак друмите ми леки,
аз – който не живях в Йерусалим, бях праведен по твоите пътеки,
загърбих вече своите лета – и моля се! – под пролетните иви,
ако те има, Боже на света! – стори ни всички малко по-щастливи.