автор: yotovava

Ще се превърна в тишина.
Все някога – когато трябва.
И сутрин с първата слана
със мене устни ще наквасваш.

О, все едно – ще бъдем пак
ръце, които сплитат длани
и сред синеещия зрак
се молим вечно да останем.

Ще млъкнат птиците дори –
съпреживели трудна зима,
залутали се вдън гори,
незаблудени юг че има.

Какво от туй, че нямам плът –
в душата ти нали ще слизам,
дорде поемеш оня път
към Господ с извехтяла риза.

Аз ще те чакам до деня,
във който пак ще бъдем двама.
Повярвай в мойта тишина –
защото друга обич няма.