автор: Albatros

... ако си мислиш, че светът за твоята душа е тесен,
тръгни под залеза на път? – за тебе вече иде есен,
необясним ти е април, дошъл с цъфтежите си луди,
отдавна си се разпростил със страсти, горести, заблуди –
несъвместим – и тъй нелеп с красивата си кръвна група,

е време! – други покрай теб в керваните злата да трупат,
в печалните ти синеви за други птиците ще литнат,
кажи си тихо "Се ла ви!" – и влез във храма за молитва,
раздаде своя сух комат – и всеки миг ти беше свиден.
За миг поспря на този свят, дойде, видя – и си отиде.