автор: snejenbor

Непонятно е, че те обичам още, след толкова години на съжителство,
стрес, бури и сплетни, затишие, но как само се обичахме!
И често губехме, но пак печелехме, работехме дори в неделите,
о, някак сложно е да го разнищваме, та време мина, писна ми!
Сега, седни до мене на дивана, хвани ръката ми, все още двама,
да пиеме по глътчица от виното, че бяхме млади,
че обичахме, че още тука сме и ни е хубаво,
че вглаждаш се в очите ми, жадувам те,
прегръщам те приятелю, обичам те!