автор: zinka

Една шофьорка щеше да ме сгази
и ме нарече – блейка. Слава Богу,
любезна беше – Господ да я пази!
И... мен също, че сама не мога.

След нея друга взе да ме шматкосва,
че влизам там, където пише Изход.
Вратата-автомат ме цапардоса
та чак видях свети Йоан от близо.

А в МОЛа, ескалатора засече
и тръгна наобратно да се движи
едва издрапах и си рекох – вече
на возила без мене и без грижи!

Ала денят към пика си пълзеше
и още имаше какво да става...
Животът още да ме брани щеше
от мен самата, за което – браво!

Понеже, портмонето си го връзвам
за чантата от вътре – против кражби,
пък то самичко някак се изплъзва
и този номер ми го прави дважди –

едно хлапе ме дръпна за ръкава:
- Виси ви портмонето – и се смее...
Около мене все по-смешно става...
Ех, Нова телевизия къде е –

да снима и излъчи туй момченце
спасило моите финанси скромни,
развеселило хората „с кепенци“
за важното, което ще се помни:

А то е – милостта и добротата
към всеки– без причини и покани!
Че до един ще ни отвее вятъра,
и ще остави само обичта ни!