автор: Albatros

Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху дащната парламентарна копаня, избраните ни народни левенти отново предизборно натежаха, наляха се и така се разплуха в парламентарните беемвета, та чак започнаха да пращят.

Заобиколени от сонм тежкокрили телохранители, със страшна сила, челична воля, дързост в погледа, къртовски хъс в душичките и налудничав, параноичен мерак за власт миличките ни кандидат-депутати пак се емнаха да ръшкат по гори, села, градове и паланки, за да светнат народа кой в края на краищата трябва да води огрухания българин за носа. Вестници, радиостанции, кабеларки, БНР и БНТ, или поне това, което е останало от тях – всичко бръмчи, жужи, тиражира, усилва лъжата и пее.

Черна, с грешни пари платена, медийна жътва. Няма лъжа, няма измама! Който има уши, да слуша, който има очи, да вижда. Глухите да отидат на операция, слепите да лягат под ножа, неверниците да се запрат зад девет реки и морета. Сияйни бъднини, таварищи! Реки и златни равнини, дами и господа! Невероятен скок в светлото Утре. Това ви чака, гласувате ли за нас! И – геената огнена, ако се доверите на всички останали!

Келепирец! Келепир има във властта, както е рекъл Бай Ганьо преди повече от 100 години. Сякаш Щастливеца го е написал за днешните управници на България.

Властта е сладко нещо, щом като толкова много хора се стремят да я вземат и да я задържат колкото се може по-дълго в ръцете си. Не знам дали има друга, подобна на нашата страна, но като че ли единствено в България понятието властник се превърна в професия. В гнусна, но изключително доходоносна професия. И в най-скоро време ще се предава по наследство – по успоредна, права, съребрена, което по-скоро означава добре осребрена линия.

Няма нужда да изброявам поименно нашичките народни избраници в парламента, които вече не си правят труда дори да ходят на работа. Само отбелязвам каква им е глобата за един ден неявяване в пленарната зала – 200 лева. Е, щом като глобата им е 200 лева, за какви заплати става въпрос? 200 лева е пенсийката на мама.

200 лева глоба. При цялата беднотия това е цинично. Отвратително. Престъпно. Непростимо.

Пфу, маскари!

Ловко плетат, въртят две налице и три наопаки, сучат, усукват, тънко пресукват, кроят и с трепетна наслада режат и прекрояват нафрашканите с обещания за доживотен рахатлък народни торби. Шият и гладят новите парламентарни версачета с хъс на охранени съзаклятници, сторвали честен кръст върху Апостолската, но омърсена отвсякъде идея за Чиста и Свята Република. Все същите сини, червени, зелени, пембени и оранжеви, но катър сезон все толкова бозави български синковци, втръснали до гуша на обръгналия народец, перат, препират, плакнат с проникващ навсякъде, дори в малките мозъци, липосистем – и простират прокъсаните си парламентарни и президентски гащички и антерийки. Все същите бивши и настоящи стари партийни муцуни, които четири мощни петилетки и кусур лъгаха и лъжат, брисаха и бришат, мазаха и мажат, и продължават да ръшкат по стъгди и седенки с ликове на ангели небесни, да чупят предизборни чупки в кръста пред същия този българин, когото забравиха само ден след предишните избори.

Господи, прибери си политическите вересии! Натовари ги на първия разбрицан икарус, от ония, в които ние, подопечните ти чеда, сместваме тела привечер след работа, нагъчкани като постни сарми във вакуумна тенджера, и си ги вземи. Дай им на всичките тези поднебесни парламентарни ненаситници да си въртят волана в наджипкания до покрива икарус, да си се водят и карат през реките и златните равнини, и да си се управляват сами в Твоите райски селения.

А на нас прати, ако можеш, спокойствието и благоговейната тишина. Онази, която кротко ляга над кочината, след като прасето предаде Богу дух.

Тишина, Господи!
Откога в политическата кочина на България не е наставала тишина?
___________________________________
Б. м. Текстът е от книгата ми "Няма такава България", излязла от печат в далечната 2002-а година в Издателството на ВСУ "Черноризец Храбър" - Варна.