автор: Albatros

... за нищо на света не мога злодей да бъда по душа,
подарък ми е тя – от Бога! – два века с нея се теша,
до днес опазих си я чиста от грях и срам, и мисъл зла,
и – доживея ли до триста! – ще ми поникнат и крила,
пропадах с нея в черни бездни, катерех стръмни върхове,

и някой ден – като изчезна, връз мен душата ще снове,
такава ми е – обичлива! – добра към всяка живинка,
и – заора ли в крива нива, с Любов протяга ми ръка.
Понякога – от изнемога, изпадам с нея в нервен срив.
С това подаръче от Бога и утре – вярвам, ще съм жив!