автор: Albatros

... развеял шлифера си вехт,
нестигнал нивга до Колхида,
каквото от живота взех,
със него и ще си отида.

Мъник в бюджетното перо,
троха в бюджетния излишък,
не трупах злато и сребро –
и в светли стихчета си дишах.

Дори и моя къс молив
на тръгване ще го забравя.
За кратко с него бях щастлив,
аз пях – един пресипнал славей.

По-лек от птиците – живях,
щурец – без работа и плата.
Нощта през фугите на Бах
ще ме издуха в необята.

В безмозъчните небеса
ще отлетя – незабелязан.
Там, дето всички хора са
миг от Божествения разум.