автор: Oldman

... И зачака булка Вела
картата зелена.
Тъпче във бохчи големи
своите премени.

Целия чеиз натъпка,
място не остана.
Да се тюхка и мърмори
Вела не престана.

Като гледам, като че ли
даже поотслабна.
Мисля си, че е от нерви
а не, че е гладна.

Кат’ ѝ рекна -„Потрай душо,
арно е на село“,
изпръхти ми и си фръцне
дупето дебело.

Селските жени брояха
дните ни с надежда,
но на Вела не ѝ пука,
хич не ги поглежда.

Не една жена на село
бе проклела Вела,
но според мъжете, Вела
върши добро дело:

- Вела селско е богатство,
ние я цениме.
Да отидете в чужбина,
не ще позволиме!

Тъй говореха мъжете,
сбрани във кръчмѐто.
Вела, като селско цвете
бе им на сърцето.

А жените я пустосват:
- Чума да я тръшне!
Нека пипка да я пипне,
таз пачавра мръсна!

Дето ни мъжете лъже
и подкокоросва.
Сякаш с сопа по главата
някой ги халосва.

Зяпнали след нея гледат,
как тресе сланина.
И как няма, задникът ѝ
декар и пол’вина!

Знам, мъжете след чорбата
вървят, без да мислят.
И подир жените хукват,
без да се замислят.

Но не вярвам мислите им
да са неприлични.
Смятам, че са възвишѐни
а не прозаични.

Знам, че всички в наше село
са интелигенти
и избягват да работят,
щото вземат ренти.

Тъй че време имат много
да се образоват.
И без туй парите капят
ей тъй, наготово.

Сигур има и такива,
по-елементарни,
дето си мечтаят тайно
Вела да я побарнат.

Чудно, що се притесняват?
Няма нищо страшно.
Всички знаят туй, че Вела
си е доста дашна.

Няма тя да им откаже,
хатъра да хчупи.
Фустата си ще запърши,
без да се нацупи.

Ала малко ни остава.
Картата ще дойде.
Донесат ли я, тогава
с Вела ний ке пойдем.

Туй, че мене във чужбина
не ми се отива.
Правя го заради Вела.
Тя да се развива.

Кат помислиш, таз чужбина,
чудото големо!
И при тях живота труден,
пълен със проблеми.

Хеле, Щатите да вземем:
- Все са прокопсали!
Какво толкоз ги харесват
нашите абдали?!

Там полвината са негри,
или мексиканци,
но се дуят и се имат
за американци.

Знам, че има и от наш’те,
в Харвард, уж учѝли.
Май че само как да мамят
там са научѝли.

Позавършили са ПУЦ-a*
в Харвард, криво-ляво,
а се дуят и кокорят.
Смешници направо!

Шмекерчета. Ей такива
само там да търсиш,
та и наша Вела иска
да им се изтърси.

Ала чудо като Вела
в САЩ не са видели.
Щото тя е като хала -
яка, напращела.

Топката им там ще скрие
и ще ги побърка.
Подцениш ли я, тогава
зная, че ще сбъркаш.

Тя на вид изглежда проста,
глупава шопкиня,
но е всъщност във акъла
същинска машина.

Цяло чудо ще направи
за да не работи.
Всички отстрани ще гледат
като идиоти!

Тъй че Вела, язе сметам
хич да не я мислим.
Вела там че се оправи,
язе да му мислим!

Малко време ни остава.
Туй ме притеснява.
Само като го помисля,
чòглаво ми става.

Куп неща остават още,
що требе да свършим.
Тази мисъл ме изяжда
и ще ме довърши.

А ми е и жал за кмета.
И за деда попа.
Аз на неговата порта
щом като похлопам,

мигом той ще ми отвори
и ще ме покани.
Без за Вела да попита,
нема как да стане.

Ще си пийнеме ракийка
двама с деда попа.
Ще обсъдим женурята
как са във кревата.

Винаги със блага дума
ще ме изпроводи.
- Нека дойде Вела, вика,
че да я онодя.

Ще натирим като нищо
дявола от нея.
Зная как това да стане,
имам аз идея.

Вела е доволно грешна,
ала аз съм печен,
пък и Божията помощ
няма да попречи.
.............................................

Бързо дните отминават,
малко ни остава.
Щатите хабер си нямат,
щò има да става!...

Илко Илиев
28.07.2022 г. София

* ПУЦ – Професионално-учебен център със спорен авторитет на сериозно учебно заведение.