Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: stefan5rov
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14083

Онлайн са:
Анонимни: 458
ХуЛитери: 1
Всичко: 459

Онлайн сега:
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2023 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтахитрушите
раздел: Произведения за деца
автор: veselinvasilevmd

Зелените листа галеха и успокояваха очите, накъдето и да погледнеш - наситено зелено. Васил Авзали вървеше по южния склон посока югозапад и маркираше за днес церовите дървета. Някъде вървеше по-бързо, където имаше друг вид Carpinus betulus/oбикновен габър/; Acer campestre/полски клен/, Fagus sylvatica moesiaca/мизийски бук/ и други дървесни видове, но се сещаше за тях винаги с латинските им названия.
Беше се насадило трайно в съзнанието му от заучаването им от лесотехническият университет, а майка му и баща му също лесоинженери непрекъснато, дори и в къщи по работа говореха само на латиница, къде и какъв вид е необходимо да залесят в поредното планувано землище. И докато вървеше с мислите си, неусетно излезе на панорамния асфалтов път и спря пред това, което видя. На около 200- 300 метра в диагонал, вляво, от където му беше пътя, на малката полянка две малки дечица и млада жена хранеха и се радваха на двойка малки лисичета. На приблизителна възраст, около четири месеца. Насочи бинокълът за да види по-добре. Покрити с пухкава мека козинка, кожухче в светло ръждив цвят. Необичайна за горският човек картинка. Тръгна с тихи стъпки към тях, за да не развали природната идилия на човешкото и животинското. Спря до тях. Не го усети никой. Две деца момченце и момиченце, което беше каката, защото не се страхуваше от горските обитатели, хранеше мъничето от малката си шепичка. Децата да бяха на около 5 и 6 годинки. Заслуша се в приятния разказ на майката.
- Деца, виждате тези животинчета и те като вас са две. Вече ходят самостоятелно. Те са умни и игриви и растат по бързо от вас, защото в природата няма нищо наготово и сами трябва да се приспособяват към по-суровият начин на живот. Вижте, опашката е още къса и не много пухкава,а ще стане такава и по-дълга, за да им помага когато скачат, да пази равновесие при по големи отскоци. Погледнете и очичките им - златистожълти, имат вертикална зеница, както и при нашето коте. Вижте и гушката - това е белият им гердан, но след това става по-голям. Те са всеядни и затова всичко, което им давате от вашия сандвич хапват с удоволствие - и от хлебчето, месцето и марулката. След шестият месец живеят напълно самостоятелно.
- Добър ден, госпожо и деца! Виждам, че ви е забавно и приятно, но знаете ли че се излагате на опасност при тази близост с лисанките. Тази опасност се казва бяс. Това е болест, която най-често се пренася от лисиците и е много заразна и опасна за здравето на хората.
- Чувала съм разбира се, но спазваме хигиена. А, ето и майката. От предната среща видяхме, че имаше голяма рана на коляното на лявото краче, и на дясна лапичка също имаше, по главичката беше цялата издраскана. Може би е била нападната от по-големи зверове и си е бранила поколението. Обработихме раните и ни позволи да й направим превръзка с бинт, днес ще ги опресним. Тя обикновено не идва при нас, когато храним малките. Дай Боже да нямат такава лоша болест. Ние вече за четвърти път сме заедно.
- Мамо, мамо, нас ни носят щъркелите при вас, а при тях кой ги носи? - запита момиченцето.
- Има горски нимфи, ореади, които наблюдават горските животни и преценяват, ако са добри родители им оставят малки. Обикновено при лисичетата по повече. 0т пет до осем, но вероятно само тези са останали в торбата накрая. И още нещо искам да ви кажа, мили мои. Те растат много по-бързо от вас. Вече сами намират храна, имат силно развити сетива и изтънчена осезателност. И стават хитри и изобретателни, за да могат да живеят независимо. Затова им казват малки хитруши, а на майките Кума Лисана хитрана. Знаете ли приказката за Гарвана и Кума Лиса? Срещат се в гората двете животинчета, Гаги, който имал голямо парченце сиренце в човката си, а лиска била много гладна. И преструвайки се казала ласкателно: „здравей, благородни гарване, какъв мек кадифен глас имаш…”
Лесоинженерът тръгна без да чуе приказката и остави захласнатите деца да разберат какво се е случило по нататък. Стана му приятно и прихвана хъс да си върши по-бързо и по-добре работата. Неусетно беше изминал над 25 километра и по пътеката, която го водеше към колата на паркинга се озова зад пейките на Горското училище. Да, в тази чудна гора имаше и специализиран кът за обучение. Всички места бяха заети от деца втори-трети клас, но не го усетиха, защото двете госпожи разказваха така увлекателно и показваха чудни нагледни материали. Само им махна за поздрав и се заслуша в урока.
- Драги ученици, маршрута, по който ще преминем след малко е платовиден, богат на повърхностни и подземни карстови форми. Има множество подземни реки, но повърхностно течащи липсват. Това го прави много удобен за туризъм, с хубави меки пътеки, въздухът е чист, а в повечето месеци и наситен с горски аромати от многото растения тук, от които 64 са защитени, налични са и над 250 лековити билки. Има и много видове горски животни. Могат да се срещнат зайци, елени, сърнички, лисичета малки и големи.
Горският човек безшумно заобиколи училището, за да не пречи на урока. Благодарение на горските служители, учители като тези за пример, които водеха децата на това чудно училище и многото природолюбители се създаваше усет към прекрасната природа на Шуменското плато надарено с богата флора и фауна. А дали децата от случката се срещат и хранят малките хитруши? Трябваше отново да мине по тази пътека, където там по-навътре от полянката беше тяхното леговище. Но да не забравяме хитрата Кума Лиса, тя разрешаваше на малките лисета срещи само на деца с добри сърца и грижовни ръчички.

Веселин ВасилевMD


Публикувано от Administrator на 26.03.2023 @ 14:22:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   veselinvasilevmd

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.05.2023 год. / 06:43:31 часа

добави твой текст
"хитрушите" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.