автор: apostola

(сонет)
Когато сняг в косите навали
и почне тук и там да ни боли;
Когато сърцето вече се стреми
с душата да си прави и реми;

Когато в буре виното проври
и стане вече годно за софри,
тогава в някой важен юбилей
ще може руйно вино да се лей.

За здравите ще вдигаме купон,
на болните ще даваме лимон.
Ще греят златните звезди над нас,
душите ни ще пеят до захлас.
И ако някой падне в тази бран,
да знае, че от Господ е избран!