автор: osi4kata

Отвъд реката - тишина. Слухът човешки не долавя
митическата честота на звуците. Натам Лодкаря,
зает с широките гребла, отправил взор в небитието,
не сеща радост и тъга със ударите на сърцето си.
Хaрон превозва и мълчи. Пазете дребните монети,
душата трябва да плати за плаването си по Лета.
Забрава тегне на мъгла и ветровете тук са мъртви,
отмива тъмната вода и грях, и радости, и скърби.
Това е сетният воаяж за просяци и суверени,
без превилегии за знатни и с пълно право на забвение.
Отвъд е сигурният дом и гарантира свободата,
плати петаче на Харон, не може да пътуваш гратис.