автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Лиляна Вуич Томлянович

Помитам времето
из всички бързи завои;

свикнала с цифрова дрънкулка,
къщата е изгубила блясъка си;
като старовековна керамика,
спасена от развалините,

опитвам се напразно
да я върна към живот
под формата на скромна близост,
сходна с дегустацията на поезията
и разходките в две
случайни пазарувания...

в друго търсим това,
което ни трябва самớ по себе си.


U(KUĆA)NI

Autor: Ljiljana Vujić Tomljanović

đeram vremena
sve brže se okreće
udomaćila se digitalna sokoćala
kuća izgubila sjaj
kao starovjekovna grnčarija
spašena ispod ruševina

uzalud pokušavamo
da je povratimo u život
u liku skromne bliskosti
sličnekušanju poezije
šetnjama u dvoje
usputnoj kupovini...

u drugome tražismo ono
što bismo trebali u sebi

Б.Б. Стихотворението е поместено в триезичния ми „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” (2016).


Думи за автора:

Лиляна Вуич Томлянович е родена на 25.02.1958 г. в Меджувдже – местност, намираща се недалеч от Бос. Живее и работи в Бос, Градишка. Пише поезия, есета, притчи и приказки. Публикувала е следните поетични книги: „Ритъмът на душата” (1995 г.), „Пламенното огледало” (1998 г.), „Писмо за масово изселване” (1999 г.), „Луна над града” – хайку на английски и сръбски език (1999 г.), „Стойте далече от млякото” (2002 г.), „Самотен пътешественик” – хайку, на английски и сръбски език (2002 г.), „Третото възпоменание” – стихове (2004 г.), „Листенца от нарове” (2005 г.), „Живата стена”(2007 г.), „Убитите вятърни мелници (2010 г.), „Дух и права” (есета), (2014 г.). Публикувала е в национални и международни литературни списания. Нейни стихове са включени в много антологии и избрана поезия, както и в няколко антологии, които са дефинирани в превод на английски, немски, нидерландски и словенски език. Получавала е многобройни награди и отличия. Член е на Сръбската асоциация на писателите и е член на Асоциацията за хайку в Югославия (с представители на Сърбия и Черна гора, и на хайку асоциацията „Александър Нейдебауер” от Нови Сад).