автор: sofia_air

Обичам този крехък пасторал,
през който за минути преминавам.
Покоят е във шепичка събран -
селцето двайсет къщи наброява.
Дворове без огради. Тишина.
Тревата е подрязана небрежно.
И някаква упойна белота,
която през годините отвежда.
Веранди с тесни люлки на синджир,
отдавна непотърсени придрямват.
Селцето е посято на баир.
Премина ли го, делникът ме грабва.