автор: snejenbor

И взирам се във очите ти все още, когато, шепнеш нежно за обичане.
Не вярвам вече във искрите, след ад, жестоко вричане.
Стремглаво се изниза времето, а бях скандално , млада,
прескачахме високи хребети, плени ме с твойта "Лада".
Различно е, сега сме други, косите ни белеят,
все щури сме и обидчиви, а думите бледнеят.
Времето плете си то дантелите , рисува по лицата,
а песните не пели, не допели сме, по тъжни са в душата.
И крета лодката все по бавно, скрибуца по реката,
прегърнати, все още заедно, държиш ме за ръката.
Кротнахме се, то е ясно, прескачат дните ни все по бясно,
кавги, любов, на куц крак тичане, сега е време за обичане!