автор: rajsun

Луната на тънкия облак седи,
пътуваме някъде, братко.
В каручката звездна до мене си ти
с маска от минал спектакъл.

Ще минем нощта и големият цирк
ще вдигне небесната шатра,
за слава на Мъдрия, който реди
туй мило и страшно театро.

Всичко ще плъпне на сцената пак,
нищо, че си уморен ти!
Да видиш таланти, да видиш игра,
феерии, аплодисменти.

Луната тогаз ще ни дойде на крак –
най-верният наш почитател:
"Мерси, господа, заповядайте пак!
Толкова беше приятно!"

Май бяхме до тук. Изиграхме си ролята,
от тука нататък е ясно.
Хей оная звезда, над дървото, е моята.
Твоята е отдясно.