автор: Icy

Вихрушка със злостно свистене
разкъса сукмана златист
на клона, но вече простен е
грехът й. Последният лист

целуна смирено земята
и вплете се в пъстър килим.
Дървото изгуби листата,
застинало в поза на мим,

и вече безмълвно посреща
поредния див ураган.
Довчера в листата свистеше,
днес вятърът сякаш е ням.

В капана на клоните сухи
промушва се порив без звук.
Дървото със шепот издухан
само оцелява напук.