автор: razkrivashtiq

Помниш ли вечерите на поляната
помниш ли как огън ние с тебе палехме,
помниш ли, помниш ли.

Помниш ли ги нощите тъй невинните,
толкова млади, навсякъде отиваме,
помниш ли, помниш ли.

Помниш ли ги сутрините тъй чистите,
помниш ли как моментално се искахме,
как веднага прегръщахме се ти помниш ли.

Помниш ли кафето и нежната сладкарница,
с лилав цвят е животът щом във любовта вярваме.

Помним всичко, ние го помним влюбени,
нощ е, в очите ти зелени губя се,
губя се, да, без да мисля губя се.

Спомени и последващите мигове
за секунда в планетата „Любов“ издигат ни,
спомени невинни и чисти помисли.

07.03.23