автор: Albatros

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! –
сетне ловко взе да рови в празното ми портмоне,
в личната ми карта взря се с подозрителни очи:
– Ти си – вика, – пич, опасен! Казах: – Да! И ми личи!

Сто кила с таланта – бруто, плюс тютюневият дим.
– Тръгвай с мен към РПУ-то, кой си, там ще изясним!
Кой ли съм? – и аз не зная. Тъй денят ми отшумя –
не успях да смъкна Рая! – върху грешната Земя.
Ей ме, на – лежа в ареста. Нар, прозорче без небе.
Всъщност, свикнах. Не от днеска с мен съдбата гадна бе.
Полицаят влезе – кисел. И върху стената плю! –
стих за спомен бях написал в столичното РПУ.