автор: snejenbor

Изворова капка ненапита, страсти утоляваш до насита.
Полъх си, крилце на пеперуда, влюбена се даже до полуда.
Бистро вино в чаша крехкостенна, леко, но упойващо къпина,
кръв във вените му скъпоценна, огънче в загаснала камина.
Ева ли, жена ли те наричат, но Адамовци изплезили език все тичат
в стръмните балкони да надничат, сластно лепкава си, не отричат!