автор: Oldman

Откъде ли се е взела
скуката, така обзела
боговете на Олимп?
- Зевс, полегнал си поспива
и сънува чуден сън –
как дошла е китна пролет,
пеят птиченца навън.
Той е млад, до него Хера
с златна лира рони звън.
Мами го като хетера
да се поусамотят.
В младостта си, любовта си
заедно да споделят.

Наръч съчки е понесъл
огнения Прометей -
огънят му май угасва,
в пушек дави се и тлей.
Той дочул, че пекал риба
върху него Посейдон,
щото нещо дал на късо
старичкия му котлон.
А рибока, доста мокър,
огъня позагасил.
Посейдон, след като хапнал
легнал си и се спасил.
- „Че да беше го постъкнал“!
си мърмори Прометей.
- „Със такива мързеливци
трудно братко се живей“!

А какво ли прави Хера?,
може би ще питаш ти.
Аз веднага ще ти кажа:
- И тя в скука се топи.
Хера търси си от вчера
с нещо да се разведри.
Мярна ѝ се Дионисий
да се мота по хитон
и веднага оживи се,
скокна тя от своя трон
и започна да опява,
да му дудне и реди:
- Погледни се Дионисий
и в ръце се ти вземи!
Я какъв си се изгърбил!
Че вземи се изправѝ!
Виж хитона си как вѝси
като някакъв парцал.
Като гледам, от два века
май пране не е видял!
Спри да пиеш Дионисий,
младостта си не пилей!
Опомни се, помисли си,
с пиене не се живей!
Стига вече със запои,
вино, песни и жени.
И не ми се оправдавай,
че главата те боли.
Ще боли, та ще се сцепи –
пиеш като невидял!
Пиеш без да си замезил.
Два дни залък не си ял!
И те питам, Дионисий
- Докога ще си ерген?
Ти самият се излагаш,
че излагаш ме и мен.
Време е жена да вземеш,
малко да те укроти,
въпреки че като бръкнеш
във чувала със змии,
на змия пак ще попаднеш.
Знаеш го добре, нали?
Гледай да не е отровна.
Гледай да е някой смок,
който само да те цица,
разбере ли, че си бог.
Смоците насита нямат,
ще те цица цял живот.
Чак, докато те изсмучe
и направи идиот.
Като старата си кожа
бързо ще те замени
всичко като ти профука
и останеш без пари.
А пък ти се сам оправяй.
Знаеш го това, нали?...

- „Май че се и аз обърках,
какъв съвет да ти дам -
женен ли или неженен,
пак накрая ще си сам.
По добре така я карай,
както беше досега.
Май е рано да се жениш,
да си търсиш сам беля“...

Така дуднеше му Хера.
Дионисий си мълчи.
По добре да не отвръща,
по добре да замълчи.
Знае, Хера е с характер
неприятен, даже зъл.
Затова не ѝ отвръща,
като дава му акъл.

Бедний, бедний Дионисий,
пак те взеха за мезе –
ту хитона ти че виси,
ту че бил си диванѐ.
Пак виновен ще излезеш,
както винаги, нали?
На проклета дърта баба,
как човек да угоди!...

Илко Илиев
26.03.2021 г., София