автор: Oldman

Какво е сторил Дионисий
на своята прабаба Хера,
че тя се впрегна, разяри се,
ядоса се и разтрепера?
Развика му се като луда
и сипе огнени стрели.
Нахвърли се на Дионисий,
кълне го люто и корѝ.
Пък той мълчи и слуша слисан,
пристъпвайки от крак на крак.
А Хера вика, та се къса,
събуди боговете чак!

- Че си попийва Дионисий,
туй всеки е видял и чул.
И с тази своя стара слабост
отдавна той се е прочул.
Затуй ли се ядоса Хера?
Затуй ли ядно съска тя?
С какво реши да го накаже?
ще ви разкажа аз сега:

- Таз, дъртата богиня Хера,
закани се, и отмъсти -
В яда си прати филоксера
лозята му да порази.
Лозите свиха се, умряха,
не ги поглеждат и кози,
та от тогаз в Балчик виреят
болнави, хилави лози.
Те даже не растат а тлеят!
Направо - „Боже опази“!
Заради таз коварна напаст
лозарството ни не върви.
Растат лозите жълти, сухи
сред буренаци и треви.
И вече вино се не лее.
И няма вече веселби.
Не чуваш никого да пее,
животът спрял е, не върви.

Сега е трезвен Дионисий.
Затуй е мрачен и унил,
затворен в себе си, обречен,
лишен от еликсира мил...

Аз срещнах го и дожаля ми -
той броди тъжен из града.
Със празен поглед, без надежда
очаква края на деня,
когато Слънцето се скрие,
сребристата Луна изгрей
и с тихи стъпки було хвърли
над малкия градец Морфей...
Във унес той ще засънува
ония славни времена,
в които пиеше на воля
в една безкрайна веселба...

Той знае – виното лекува
сърдечна болка и тъга.
Че всяка болест отминава
без да остане и следа.
Така олеква на сърцето,
че ти се иска да летиш,
обида всяка, общо взето
на враговете да простиш!
Сега какво? Живот без смисъл!
И бъдеще без веселби.
И кой така го е орисал,
защо така не му върви?...

Но все пак вярва Дионисий,
че скоро ще настъпи ден,
когато ще омекне Хера,
грехът му ще е опростен.
Нали все пак е внук на Хера,
а тя не е богиня зла.
Под строгия си вид е скрила
една Божествена душа.
Ще му прости, къде ще ходи.
Не може само сух режим!
Той знае – Хера си попийва,
и тя е в неговия тим.
Нали са от една порода,
той е достоен неин внук.
Приличат си по табиети -
и двамата - един боклук!

Успокоен, той вече вярва:
Ще се разлистят пак лози.
И грозде пак ще се налее,
дъждеца като повали.
Ще потекат реки от вино.
Звезда щастлива ще изгрей.
Ще се напиват като свини
и весело ще се живей...

Илко Илиев
12.08.2018 г., София