На свещ и ром, Тирамису, видяхме се случайно,
тя рязко с думи изведнъж, застреля ме буквално.
Не чувам, стига, спри нали, години са изтекли,
гадая как, кога, защо, какво ли сме си рекли??????
Думи като с остър нож, кървят, дълбаят рана,
прощаваш , шиеш, кърпиш я, душата е раздрана.
На среща с ром Тирамису, разтапящо, вгорчено.........
и с думи казани полу , поглежда ме втрещено?
Но, ще се видим пак, нали , дали ще е удобно?
Довиждане!!!!!!Поглежда ме, тъй злобно безпърдонно.
То времето пилее кош, със пепел на забрава,
свещта догаря, тъмна нощ във сенки се удавя.