Топло, солено, от спомен наднича.
Помниш ли още онова малко момиче?
Как надбягва се с вятъра,
Тича през детството босо.
Две-три чайки влизат в кадъра,
А вълните дори в съня омагьосват.
Между песъчинките златни - мидички,
Бисер-обич отвътре са скрили.
Ето и раче ме дебне хитричко,
Мигове шарени - усмивки дарили.
Пясъчни замъци, морето - компас,
Посоката сменя сърцето.
Песничка простичка пея за вас,
Слънцето ярко жарва нослето.
И премигвам уж леко сърдито,
А всъщност стихове плета от лъчите.
И така и до днес - пиша без страх,
Думи и листи отронвам от дните.
Аз съвсем мъничко остарях,
Тя никога не порасна и още вее косите.
Там на брега останахме само тя и аз
С тих копнеж по далечен морски талаз.