автор: Oldman

Върти се кълбеста Земя,
върти се и не спира.
Пръв Галилей прозря това,
днес всеки го разбира.

И факта, че се тя върти
въобще не ни смущава.
Нас дребничките ни съдби
ни само занимават.

Човек се ражда, поживей,
угасва и умира.
- Нищожна, слаба светлинка
в Безкрая на Всемира.

Залъгваме се ний, че сме
Природата разбрали,
а всъщност, в толкоз векове
трошици сме събрали.

Дали сме ние богове,
за подвизи призвани?
Туй лесно ще се разбере,
щом бъдем призовани.

Че времето за нас тече,
че краят наближава
е ясно като две и две
и все по-ясно става.

Човек не чувства като млад,
Земята че върти се,
но остарее ли, тогаз
усеща: - Да, върти се!

Залита, вие му се свят
и всичко се люлее.
- Прав бил старикът Галилей,
а ние му се смеем!

Върти се кълбеста Земя,
с прашинките по нея,
но осъзнаваме това,
когато остареем...

Илко Илиев, 19.11.2021 г.
София