автор: UchenikaWAvtobusa

Аз съм този, който пада винаги,
аз съм този, който ще вика крещейки,
аз съм този, който не ще те остави на мира,
аз съм този, за когото ще викаш - „ПОБЕДА!“.

Дяволе, дяволе, скъпи ми дяволе,
пак съм аз, един от многото ти синове,
питам те, моля те, покажи ми,
научи ме, как да се боря със всичко,
което ти ми остави, помогни ми, тате,
помогни ми, покажи ми, как да порасна!

Писна ми! Писна ми да съм смятан за
отрепка, искам капка утеха,
ала ти ме хвърли в природа не позната
за мене и таман като оцелея
ти пак ме връщаш в нея… Кажи ми,
моля те, кажи ми, какво искаш да ме
научиш, виждаш колко недъгав съм аз,
но ти ме оставащ в пещта да горя, да чернея!

Станах вече катранен, бях опарен, от всякъде жарен,
сега съм като въглен станал с катранена душа останал,
но светлина като светулка все още свети в мене, свети
и блести като звезда в космоса, тъй както моята надежда,
все там седи и крещи – „Борба! Бори се люде, бори се за победа!“