автор: snejenbor

Кошути полудели, разюздани мечти,
младост, пролет белнала, я виж, къде лети!
Над върхове зелени във слънце и от цвят,
напъпили, съсухрени върху самотен бряг.
Обрулени и голи увехнали мечти,
притихнали, проблясващи сълзици след сплетни,
боза с мехури лъскави, пустееща земя
скована и потънала в студ и самота.
Спомени окастрени, озъбени мечти
хилят се на среща ми, душата ми скимти.
Изпепелени въглени, черен камънак,
сред тръни оживявам, ще ги преследвам пак!