автор: Albatros

... дали понявга мислиш си за мен, и слитам ли из сънищата твои? –
мъжът, поспрял в полетата ти с лен – в цафарата дъха си да настрои,
момчето покрай барата с върби, издигнало над този свят хвърчило,
или поетът, който – може би? – прощава се сега със всичко мило,
щурчето из безмълвните треви, работещо безспир на нощна смяна,

рибарят, тръгнал риба да лови – и турил върху огъня тигана? –
случайник, спрял те с тъпия въпрос ще дойдеш ли със мене на вечеря,
защо пък не дори Иисус Христос – заключеник на римската потеря,
и в този свят – за обич сътворен, така поне му пише на Hard Disk-а,
ако все още мислиш си за мен, обичай ме? – и друго аз не искам.