автор: pavlinag

Уморих се, Сизиф,
да ти бутам надеждите.
Като стадо овце
по планинските сипеи -

за момент ги оставям
и се плъзват насреща ми.
А ръцете ми кървави
в камънаците трия ги.

Уморих се, Сизиф,
да ти вярвам на думите,
че след лятото щяло
да настъпи веселие.

Гледам - долу във ниското
изгорели са друмите,
по които оставихме
младостта за несмелите.

Черноглед си, Сизиф,
ако вярваш, че хората
ще успеят чрез теб
боговете си да преметнат.

Е, и аз покрай тебе
се катеря нагоре,
ала долу от ниското
все ме дърпат с въжета.