автор: snejenbor

До вчера студ и вятър сняг, пак Марта разгневена бръска,
закиска се, избухна в смях, то, слънцето ще я побърка.
Опита се, но рукна дъжд, капчуците затананикват,
набъбват семенцата ръж, цветенцата отново никнат.
Кокичето е редом с тях, надуло свойте бели бузки
а теменужката през смях, целувка му изпраща с устни.
Лалетата валсуват в крак, ветреят пъстроцветни рокли,
разгърдения кукуряк, чевръсто сресва свойте букли.
А от далече, нейде с кряк, копнеещ щъркелът се връща,
и лястовичките без страх, гнездо ще свият в наща къща.
Дано за всички мир, усмивки и дом и топлинка, Амин,
да има хляб, любов за всички, че Бог за всички е един!