Празник е! В притихналия дом
на гости ми е тишината
и като птица без подслон
сгушила се - плаче в мен душата.
Сякаш звън пробуди ме от сън
и се забързах към вратата,
дали на празникане не чака вън
самотник като мене на земята.
Мираж е бил дочулият се звън,
не е човек, а самотата,
неканена се вмъкна с гръм
на празника със мен да е горката.
Празник е! Спуска се нощта!
Забързаните хора в полумрака
не знаят, че за моята душа
пропуснала е празника съдбата!