автор: snejenbor

По стъпките ти те познавам, забързаните и кънтящите,
Блестят и отдалече, подтичват те, летящите.
По мириса на лек парфюм, подарък от Avon
но, докога ще галопираш, бясно, диво, като кон?
По пръстите ти, нервни окончания,прегръщащи дори от разтояние
и тръпнещи за нежни ласки , и шарещи ме с ярки краски,
по липсващия зъб от дясно, е....ще го оправиш , ясно,
по лещеното зрънце на ухото, по пътчетата на челото,
по палтото ти, по ревера , но и то дори ти няма вяра
за ден дори да го оставиш. Та то е старо и износено,и
с толкова бои къносано, пропито с чувства и съмнения,
но, стига с тези откровения! Палто да съм ти и обувките,
е, свикна ли ми на целувките?