Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 820
ХуЛитери: 4
Всичко: 824

Онлайн сега:
:: Albatros
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
раздел: Есета, пътеписи
автор: LadyDy

На 18 август 2001 г. по инициатива на бесарабски българи недалеч от селцето Мала Перешчепина (Полтавска област, Украйна) беше издигнат паметник на древния български владетел Кубрат. Хиляди българи от различни краища на света се бяха събрали за почетат паметта "на човека, който с право може бъде наречен създател, прародител, основоположник на българската държавност. Дори тези думи, които за съжаление са изхабени от прекомерната им и не винаги уместна употреба, са недостатъчни да разкрият същността на делото и величината на тази личност - хан (или, както е по-правилно, кана сюбиги) Кубрат. Може би самата съдба го е сторила най-добре, тъй като според етимологията на името му през иранските езици "Кубрат" означава "Вестителят", "Предвестникът на слънцето" - поетично име, което така добре хармонира със зората на българската държавност, олицетворявана от Кубрат, че е излишно да се добавя нещо повече..."
Когато получихме предложение да станем съорганизатори на тази инициатива, почувствахме нещо като "бяла" завист. Защото "гробът на Кубрат при Малая Перешчепина е "разгадан" от науката още през 1984-1988 г., но през изминалите години нито нашите учени, нито изредилите се високопоставени държавници, министри и дипломати направиха нещо стойностно за паметта на великия български владетел. Но неспокойните български души, още повече извън пределите на Родината, го сториха... Кръвта вода не става!"

Днес, когато събитието вече е отминало, когато, поглеждайки назад, виждам хилядите хора, събрали се на могилата на Кубрат въпреки непоносимата жега и прахоляка, чувам българската, руската и украинската реч на мястото, където е бил погребан човекът, изрекъл непреходното "Бъдете единни и нищо няма да ви сломи"… Когато, докосвайки пясъка на могилата, почти физически усещам величието на вековете, изтичащи през пръстите ми, и неповторимостта на мига - аз, далечната потомка на Великия Кубрат, съм тук и сега, като хаджиите на Божи гроб… Когато се връщам към всичко това, ми се иска да забравя за, казано най-меко, трудностите, които срещнахме при подготовката на Събора. Защото не става дума за организационни трудности, неизбежни при начинания от подобен мащаб, а за открито противопоставяне на идеята за Събора, за опитите да се омаловажи неговото значение, за обидното безразличие от страна на някои институции, представляващи пред нашите сънародници "официална" България, от хора, призвани да обединяват българската нация. Не мога да го премълча, защото е време да се сложи край на негативната практика инициативи, подобни на Събора на гроба на кан Кубрат, да стават не "благодарение", а по-скоро "въпреки" държавата България. За съжаление, така се случи и този и път. Но така или иначе Съборът се състоя.
Независимо от отдалечеността на мястото от районите на компактно и масово българско присъствие (Одеска област и Приазовието), пред могилата на Кубрат се стекоха може би повече от хиляда участници. Присъстваха българи както от Бесарабия и Таврия, така и от Крим, Закарпатието, Кировоград, Николаев, Киев и други градове и области в Украйна. Участие в събора взеха и групи от Молдова, Румъния и Руската федерация. Сред последните имаше и представители на т.нар. волжки булгари, живеещи в днешните републики Татарстан и Чувашия, както и в Уляновска област на Руската федерация.
Безспорно, най-важният и емблематичен момент бе откриването на паметника на хан Кубрат върху мястото на неговия гроб при с. Мала Перешчепина. Но преди това - нещо "в скоби"...

Тъжна истина е, че безспорната археологическа сензация, каквато е откриването на съкровището на Кубрат, придобило известност като Перешчепинското съкровище, увековечи името на селото (поне сред историците), но с нищо не допринесе за самото село. До 1986 г., когато българска научна експедиция установи на могилата паметна плоча и дървен постамент с името на Кубрат, а и след това, до днес, селяните от Мала Перешчепина по никакъв начин не са усетили, че имат честта да живеят на велико място. Почти като анекдот звучи разказът на възрастен селянин за това, как жителите на М.Перешчепина 70 години очаквали "съветска" Украйна да им прекара 30 километра асфалтов път, после 10 години молили за същото "независима Украйна", и накрая "дошли българите с техния Кубрат" и осъществили "мечтата" на няколко поколения местни жители... Тъжна гледка са днес измазаните с кал къщурки, покрити с камъш (нещо, което в България го нямаме вече и по етнографските музеи), и килнатите, разковани тук-там дървени огради с надничащите любопитни муцунки на местните дечица. А и как няма да са любопитни, когато е очевидно, че колоната от автомобили и 7 автобуса, съпровождана от патрулна кола, не е от най-честите зрелища… В този ред на мисли смятам, че родената на събора идеята в с.Мала Перешчепина да се изгради своеобразен комплекс, включващ православен храм, музей и библиотека в близост до могилата на Кубрат, хотелска база - тази идея е напълно осъществима. Но това е въпрос на бъдещи усилия. А на 18 август 2001 година, в присъствието на стотици българи, украинци и руснаци бе смъкнато покривалото от новия паметник на основоположника на българската държавност. Езикът "свещен на моите деди" не ми е достатъчен да опиша чувствата си... Когато бялото покривало бавно се свлече в подножието на паметника, в полирания черен гранит се отразиха очите на хилядите българи, а когато се разнесе мощното "Многая лета..." на великия Борис Христов, тогава.... Тогава разбрах, че те са тук - Борис Христов и Васил Левски, Христо Ботев и Паисий... Всички те бяха дошли да поднесат почитта си на великия Кубрат, на Прародителя...

Поклонението продължи с полагане на основен камък на бъдещия храм. И тук, въпреки "законите на жанра" не мога да не спомена едно име - на българския историк доц.Пламен Павлов. Именно негова бе идеята в основите на бъдещия храм да бъдат вградени ...отломки от старите столици на България - Плиска, Велики Преслав, Охрид и Търново. Местните власти на съответните градове се отнесоха отговорно и с разбиране към осъществяването на тази идея. И ето ги, четирите камъка, пропътували хиляди километри, подобни на четирима белобради мъдреци, застанали достолепно на мястото, където след година-две ще бъде издигнат храмът на българското единство. Гледам ги, безгласните камъни, и осъзнавам, че наистина има нещо дълбоко символично в присъствието им тук. Защото те не са просто неми свидетели на българската история. Всъщност, изобщо не са неми. Те говорят, но трябва да ги чуеш със сърцето си. Повярвайте, не търся ефектни изрази - аз наистина ги чух. Там, под изгарящото слънце на Мала Перешчепина, сред шума на възхитеното множество, сред щракането на фотоапаратите и бръмченето на телевизионните камери, за един кратък миг чух, видях и преживях цялата история на нашия народ, разказана от четирите камъка… Излишно е да казвам, че "българските камъни" веднага приковаха към себе се вниманието на медиите, а и на всички присъстващи. До края на деня се говореше само за тях.
След това имаше концерт, кръгли маси...

Трите дни минаха като един час. Групите участници и гости се разотидоха. Последни се качиха в своя окичен с български флагчета микробус усмихнатите момичета от в."Роден край" (вестник на български език, издаван от 1989 г. в гр.Одеса), водени от енергичната си и неуморима редакторка. Не се наемам да гадая, за какво са си мислили всички тези хора по пътя към дома. В едно съм убедена - този Събор ни помогна да укрепим самочувствието си на българи, с гордост да осъзнаем принадлежността си към един народ, в чиито вени "тече древна и силна кръв - кръвта на Кубратовите българи. Народ, който създава забележителни държавни и културни традиции, който усвоява и преосмисля достиженията на стари и нови култури, който отправя мощни цивилизационни импулси към други народи, особено в православна Европа. Този народ, който даде на Европа и славяните Светите братя Кирил и Методий, несравнимия религиозен бунтар поп Богомил, великия музикант св. Йоан Кукузел, забележителни творци като св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх и св. патриарх Евтимий Търновски. Както и цяла плеяда българи, отдали силите си за развитието на духовно близки нам народи - руси, украинци, белоруси, румънци, молдовци и т.н.
Творческият дух на българина - и в България, и в чужбина - не беше пречупен нито от петвековното робство, нито от драматичните обрати през последните два века, довели до национални катастрофи и тежки социално-политически експерименти, до откровен грабеж на изконни български земи от страна на съседите...
Съзидателният дух на българина надживя режими, войни, репресии и реки от българска кръв. Той даде на света дори и най-забележителното му модерно откритие - компютъра, дело на Джон Атанасов, чийто баща оцелява по чудо в кървавите дни на Априлското въстание през 1876 г. Да припомням ли имената на Асен Йорданов, конструкторът на "Боинг", на Иван (Джон) Ночев, под чието вещо (и строго секретно!) ръководство човекът стъпи за първи път на Луната? За титаните на операта Борис Христов и Николай Гяуров, за "магията на българските гласове", запленила култови фигури от световната рок-музика? За нашите художници по целия свят - било в Бесарабия, било в Париж или зад Океана, включително за легендата на модерното изкуство Кристо (Христо Явашев)...
И всичко това просто нямаше да се случи, ако ги нямаше онези дълбоки и мощни корени, които ни водят към Малая Першчепина, към гроба на Кубрат, "Предвестникът на слънцето" в многовековната ни история."

* * *

С разрешение на автора в "записките" са използвани откъси от издадената специално за Събора на българите в Украйна и посветена на неговите участници книга на доц.Пламен Павлов "КУБРАТ - ВЛАДЕТЕЛЯТ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ"


Публикувано от BlackCat на 06.01.2005 @ 17:47:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   LadyDy

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 14


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 11:33:15 часа

добави твой текст
"На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)" | Вход | 11 коментара (51 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 06.01.2005 @ 17:49:27
(Профил | Изпрати бележка)
Скъпа Лейди, искам да ти благодаря за това. Надявам се повече хора да го прочетат.
Моите уважения и почитания!


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 06.01.2005 @ 17:59:11
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Светла!
Няма да го прочетат много хора, зная - дълго е и...

Затова пък тези кото го прочетат... Дано успеят да го почувстват, да го пРочувстват...

Нали си видяла едно стихотворение на flox по същия повод? За съжаление, аз съм по-многословна...

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 06.01.2005 @ 18:27:12
(Профил | Изпрати бележка)
Бях го пропуснала. Сега го прочетох. Благодаря, че ми каза. За съжаление не мога да коментирам, но благодарение на вас сякаш съм била там. Наистина е трудно да се обясни. Радвам се, че ни направихте съпричастни. Още веднъж искрено благодаря!

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 09:45:29
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно виждаш, че не съм била права - за това, че няма да го прочетат... И слава Богу...
Много се радвам, защото...
Всъщност, то от текста ми личи защо, нали...
Хубав ден ти пожелавам, Коте...
:))

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от mojsei на 06.01.2005 @ 19:53:25
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php
Познавам българи, живеещи извън страната като носители на българщината и се гордея с тях и, в същото време, се срамувам за запустелите български души в страната.
Предлаганият текст блести с духа на своя автор.
Такива текстове имат своето място навсякъде, къдет може да се публикува - не самоцелно, а с цел да се появят многобройните въпроси и проблеми на България, които стоят дълече от самите българи. Интегрирането на българина със света е централен въпрос на нашето сегашно съществуване, а ситуациацията е ужасяваща - българинът вегетира, отчужден от своите собствени проблеми.
Такъв е смисълът на тази статия. Такава е заслугата на нейния автор. Такава е насоката, която трябва да получи развитие - от прочитането през контактите, които дава сайта към практичеко решаване на различни въпроси, дори и малки, на пръв поглед.


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 09:51:23
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Мойсей!
Коментарът ти е цяла рецензия (без ирония!), но по-важното, е, че си прочел и междуредията... Много бихме могли да си говорим на тази тема, повярвай ми...

Що се отнася до публикуването - не са интересни такива текстове за нашите вестници и списания...

И още нещо... Обърни внимание на дискусията по-долу...

И още веднъж благодаря
:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 06.01.2005 @ 20:16:21
(Профил | Изпрати бележка)
Само не стана ясно какво общо имат Кубрат и хаджийството? Поне да беше уточнено дали ханът е бил погребан по християнски или по езически.


Още пък по-малко става ясно как може да се редополагат еретици като поп Богомил със светци на православната църква като св.св. Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Евтимий Търновски?!?
Да не говорим, че първите двама не са българи.


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Merian на 06.01.2005 @ 20:31:45
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Ще ми прости, надявам се, авторката за намесата. От текста си става съвсем ясно че думата "хаджийство" е употребена символично, подчертавайки светостта на мястото за българите, или поне за онези, които са организирали и присъствали на събитието.

Що се отнася до "редополагането на еретици като поп Богомил със светци на православната църква...." :)... Хамил, наистина ли не разбираш контекста, или демонстрираш поредно начетеност... и в случая, малко догматичност?

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 06.01.2005 @ 20:51:51
(Профил | Изпрати бележка)
Ами преносната употреба на думата "хаджийство" може да говори единствено за идоло-поклонничество, което смятам, че няма нищо общо с Българското.

Колкото до контекстта - напълно ми е ясен, и точно поради това се питам как могат да се редополагат борци против ересите, безкрайно чисти и свети хора като Евтимий, патриарх Търновски, със жалки личности като поп Богомил. Тогава нищо българско няма да остане, а само фалш.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Merian на 06.01.2005 @ 20:53:54
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
:)...нямам повече въпроси

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 06.01.2005 @ 21:01:30
(Профил | Изпрати бележка)
Ами естествено е да нямаш. Защото когато се славослови, това трябва да се прави поне с минимално разбиране и смислова последователност.

Аз обаче имам и друг въпрос: как могат да се възхваляват като велики българи хора изцяло работили в чужбина като Джон Атанасов и някакъв си секретен Джон Ночев, и някакъв си конструктор на Боинг?!? Ами това издава коплексарщина - ценността на един българин идва от там, че е направил нещо за Щатите, така ли?!?

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Merian на 06.01.2005 @ 21:12:20
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Нямам повече въпроси към теб, защото си имам мои отговори. Сигурна съм, че и ти си имаш твои отговори.Текстът отгоре не заслужава дребнава дискусия. Както и преживяването, което е описано.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 06.01.2005 @ 21:18:11
(Профил | Изпрати бележка)
Дискусията, която поведох, не е дребнава, а принципна.

Неспособността да се правят разлика между принципност и дребнавост показва наличие именно на второто.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Merian на 06.01.2005 @ 21:19:30
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от flox на 06.01.2005 @ 23:02:26
(Профил | Изпрати бележка)
Права си, М., безмислено е да се спори. Каква дискусия... Пък и не си падам по разни... фундаментални разсъждения :) Само няколко бележки на разни непредубедени автори:
“Поп Богомил, най-значителният еретически водач през цялото средновековие, е фигура, забулена в неизвестност (...). От сведенията на Теофилакт и Козма, както и от всички по-късни свидетелства, пред нас се оформя една фундаментална доктрина (...). Геният на Богомил се проявил в това, че той приспособил тази сложна религия към нуждите на европейското селячество. (...) Преди да изминат и два века, то се разпространило чак до планините на Испания.” Стивън Рънсиман (британски византолог). История на Първото българско царство. София, 1993, 149-150.; “Българите, а заедно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение [богомилството], което по-късно е съзряло чрез хусизма в протестантинизъм, Ренесанс и Френска революция.“ Йосип Щросмайер (хърватски обществен деец, ХІХ в.);“През ХІІІ в. българското богомилство, разпространено на Балканите и сред славянския свят, става мотор на всички еретически брожения, които разтърсват Европа.” Ханс Мюлщайн (германски историк), може да се цитират и А. Донден, Р. Морген, отец P. Lemerle и т.н., и т.н., а даже и Екзарх Стефан, но както и да е. За онези, които не работели в и за България и пр. - “Професор Джон Атанасов - “бащата на компютъра” - човек, който винаги е подчертавал своя български произход и се гордеел с него - е пример за всички, които отдават силите и способностите си в името на науката и за благото и напредъка на човечеството.” (Правителствен адрес, връчен от президента Джорж Буш, 15. ХI. 1990 г.) и т.н. За Иван Ночев - е, има енциклопедии. Но не е въпросът в оценките, в широтата на възприемането на стари култури, разнородни духовни явления, послания, приноси ... Работата тук е в изживяването, в емоцията от не-рационален (и, слава Богу!) характер, в съпричастието към духовно събитие, останало неразбрано от разни казионни фактори... И май не само от тях. Не ми се говори повече, защото отново ме обхващат не само тези, но и други емоции! Какви комплекси, какви оценки... Е, спирам. Поздрави на дискутиращите :))


]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 07.01.2005 @ 02:45:54
(Профил | Изпрати бележка)
Всички извори, които цитираш за богомилите са грубо тенденциозни и няма нито един, в който да звучи балансиран исторически тон. Предполагам, това е специална идеологическа подборка от близкото минало.

Значи първо: за привидната оригиналност на богомилството - в него просто няма нищо оригинално. Която и енциклопедия на религиите да отвориш (можеш да отвориш и Encyclopaedia Britanica), ще прочетеш там, че богомилството е нео-манихейска ерес. А манихейството е дуалистична ерес появила се още 4-ти век сл.Хр. Почти всички основни идеи на манихейството са копирани от павликянството (също дуалистична ерес), която е било разпостранена още 7-8 век в азиатските провинции на Византийската империя.

Второ: Какво означава дуалистична ерес? - наимонованието идва от "две" (дуо), което означава, че тези ереси са проповядвали не Единен Бог, а две противоборстващи си начала в света - Доброто (бог) и Злото (сатаната). Всички дуалистични ереси учат, че целият видим свят и всичко материално са творение на сатаната. Затова те са мразили настоящия живот, и всичко свързано с тукашния свят, включително и всички държавни институции и власти, които считали за наместници на сатаната. Затова богомилите са отричали както всичко телесно, така също и всяко социално формирование като брак и семейство. Този възглед за света страда от перманентна неудовлетвореност, злоба, и омраза към всичко заобикалящо, защото според богомилите всичко заобикалящо е дело на сатаната.

Трето: Единствената историческа заслуга на богомилите е, че са пренесли това гнусно учение от Балканите към запападна Европа - във Франция - това са катарите, а в Италия - албигойците. Тези еретици са вдигали бунтове, опожарявали са земи, клали са населението цели градове. Поради това названието "бугари" (българи) е станало синоним през Следновековието и Ренесанса за убийства, грабежи и издевателства. В тази връзка можеш да отвориш романа на Волтер "Кандид" и да видиш там какви престъпления се приписват на "бугарите", още в началото на книгата.

Комунистическата пропаганда от близкото минало обаче реши да обърне нещата и да изкара богомилите първите революционери в Европа. Поради това тя плащаше на поръчкови автори (включително и на западни), които да започнат да славословят богомилството като нещо уникално и велико. А то всъщност е една плиткоумна, черногледска и човекомразна дуалистична ерес. Който се е интересувал поне мъничко от теология и от история, може да го разбере.

Всъщност цялото черногледство на съвременна България, цялото типично-балканско подозрение, омраза и неприязън към чуждото и към това, което е извън прага на собствения ни дом - това го дължим идейно на богомилите. Ако подобно идейно наследство може да те радва, за себе си мога да кажа, че мен само ме погнусява.

Просто преди да хвалите гнусни учения като богомилството - погрижете се първо да се запознаете с тях.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 11:12:30
(Профил | Изпрати бележка)
Може би е редно и аз да отговоря нещо...

ама какво...

боли... Боли ме по начина, по който ме болеше, когато високопоставени чиновници ми обясняваха, че "ако ни е изгодно (!) - гробът на Кубрат ще е там, ако ли не - не е там и толкоз!..."

а за хаджийството - ще ме прощаваш, Хамил, но не е идолопоклонство. Още повече в смисъла, в който съм го използвала аз... Впрочем, ако смяташ, че почитта към корените си (или към каквото и да е - стига да свято за теб) е идолопоклонство... тогава...

Хубав ден ти желая, Хамил
и дано кана сюбиги Кубрат ти прости... Защото той

"никога не беше
умирал"

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 07.01.2005 @ 12:19:59
(Профил | Изпрати бележка)
Ама хубаво, аз нямам нищо против Кубрат, дори за него се говори, че е първият пра-българин приел християнството след контактите си с Византия.

Имам против да се нареждат едно до друго несъвместими образи и елементи от българското минало и те в някакъв без-мисловен телешки възторг да се обявяват за едно и също нещо, само защото могат да се подвеват под думата "българско". Ами така самата дума "българско" ще се обезцени, защото така можем да подведем под нея всякакъв боклук и да се гордеем, че той бил не какъв да е боклук, а бил БЪЛГАРСКИ!!! Такива хора, апологизатори на миналото, обикновенно са най-черногледите и ограничени типове на настоящето.

И също така защо след като сме българи да фалшифицираме историята?!? Кирил и Методий никога не са били българи, колкото и да ни се иска и колкото да се напъват казионните български историци. После ще има да се чудим, как така никой сериозен изследоветел на Запад не уважава българската историческа наука.

Освен това трябва да се прави разлика между "пра-българин" и "българин". Българският език е славянски език и тези което се опитват да сведат българското до някакви чергарски конни племена, които са дошли от азиатските степи, и които са нямали никаква своя писменост и от чиято религия са останали само две-три имена и нищичко друго - тези хора трябва да са наясно, че умишлено фалшифицират историята.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Mimoletniq на 07.01.2005 @ 14:10:24
(Профил | Изпрати бележка)
napylno sym syglasen s Hammil, ponqkoga 4ovek trqbva da preglytne suetata si i da razbere...ina4e ,pozvolete da vi celuna ryka,LadyDi,ot teksta lyha krasiva emociq

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 17:31:12
(Профил | Изпрати бележка)
"красива емоция" ли? и само толкова? искаше ми се да "лъхат" и други чувства...

но, благодаря и за емоцията... - слава богу поне този полъх е достигнал до теб...

:)
хубава вечер


]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от flox на 08.01.2005 @ 18:56:01
(Профил | Изпрати бележка)
Е, не искам да те обиждам, обаче написаното от теб е ... смешно, и то меко казано... Ами и М. ти го е обяснила, но ти явно имаш мноооого време за писане, пък и доста високо, не се обиждай, моля те, но ... самочуствие. Може някъде и да е оправдано, в тази област познанията ти са твърде, твърде общи... Рънсиман и Лоран били комунистическа пропаганда, Боже... И от Волтер нищо не си разбрал, право да ти кажа! Не вярвай на случайни знания (от разни стари общи енциклопедии), а вземи да прочетеш нещо сериозно - такъв е приятелският ми съвет към теб. И кой ти е казал, че някой "хвали" богомилството?! Нещо подобно, става дума за съвсем други неща - за креативните способности на българите, на българските духовни водачи, изобретатели, художници и т.н. И не използвай думи като "гнусно" учение и т.н., защото някак си не ти подхождат. Поне така ми се струва... Е, бъди здрав!:))

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от flox на 08.01.2005 @ 19:00:22
(Профил | Изпрати бележка)
разбира се, горното е нещо като отговор на неуместните писания на Хамил. Но няма да "споря" повече, няма смисъл.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 08.01.2005 @ 20:45:47
(Профил | Изпрати бележка)
Смешен, струва ми се, ставаш ти, защото не можеш да посочиш дори едно мое изречение, което да звучи не на място или пък да е некоректно.

Този Рънсиман, който цитираш, именно говори общи приказки, при това с категориални грешки. Първо, богомилството изобщо не е "религия", а е секта на християнска основа, използваща мотиви и елементи от ВЕЧЕ НАЛИЧНИ религии; второ в теоретичен аспект за богомилството никак не може да се каже, че е "сложно". От гледна точка на теологията дуалистичните учения почиват на всекедневната опозиция мужду доброто и злото и не могат да достигнат до идеята за Абсолют, който се намира отвъд противоположностите.
Колкото до Лоран, не съм видял да си цитирал. Цитираш някакъв хърватски апологет на Балканизма.

После интересно от Волтер какво не съм разбрал?!? Дадох ти пример за смисловите асоциации, които са се свързали с думата "бугари", при това доста време, след като въпросните ереси са изчезнали.

После за каква креативност у богомилството може да става дума, след като цялото му учение е повторение на манихийството, опосредствано през павликянстквото?!?

Обикновено не чета енциклопедии, освен ако не са специализирани и със солиден авторски колектив. Теб те насочих да прочетеш, защото навсякъде пише, че богомилството е НЕО-манихейско учение. Т.е. нещо оригинално няма в него.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Merian на 08.01.2005 @ 21:12:14
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Хамил:)))))))..... изобщо нямаш идея с кого спориш:))....и да си призная това почти ме забавлява. Сигурна съм, че истинския познавач на проблематиката няма да се занимава с този "диспут":)))...Едва ли е и нужно някому, освен на тебе. Няма да цитирам и съвременните научни изследвания (включително и по идеологията на богомилството),поне не тук ( при интерес на лична може би), които се публикуват в Западна Европа. Но един задълбочен прочит на наличните документи вероятно би ти бил от полза. Разбира се, всеки си има право на мнение. И на промяна на същото:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 08.01.2005 @ 21:23:21
(Профил | Изпрати бележка)
Струва ми се, че ти имаш най-малко представа с кого спориш. Аз съм истински познавач на проблематиката, защото съм се занимавал с дуалистичните ереси.

Разбира се, че няма да цитираш съвременни научни изследвания, защото не познаваш такива. В нито едно съвременно научно изследване няма да се отрече, че богомилството е "нео-манихейство". Моята научна теза почива върху това определение. Вие трябва да кажете, в какво сте несъгласни с него, ако изобщо знаете за какво става дума.

Да не говорим за това, че ви дадох като бонус и дългосрочните негативни екзистенциални и народо-псохологически консеквенции от учението на богомилството.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от flox на 08.01.2005 @ 21:19:16
(Профил | Изпрати бележка)
Много си докачлив, не бива така... За Волтер и отношението му към Византия и "византийския свят" (терминът е много по-късен, на Д.Оболенски е - той руснак, но от т.нар. бяла емиграция и е авторитетен английски византолог), с това не си наясно, но е много дълго за обясняване.... И не са "бугари", а "бугри" - виж кн. на покойния Б.Примов - и не ми казвай, че е "комунист", защото той беше гонен от комунистите - дори и през 70-те години го третираха като "неблагонадежден". И се откажи от тоя православно-патриотарски фундаментализъм, защото иначе ми изглеждаш свестен и разсъдлив човек и не ти отива тоя маниер на "дискусия".... "Някакъв хърватски апологет"? - първо направи справка, после раздавай такива оценки. Рънсиман си е Рънсиман - прочети неговата "Византийска теокрация" и ще видиш за какво става дума... Грешките му нямат отношение към това, за което се опитваш да спориш... Оригиналността на богомилството? "Нео-манихейство", павликянство... Тази материя е доста сложна, не може да се проумее само с енциклопедии, дори и със "солидни авторски колективи". Най-обща библиография можеш да намериш в Оксфордския византийски речник, т.І-ІІІ, 1991 (под ред. на Ал.Каждан), иначе - книгите на М.Лоос, Н. Гарсоян и т.н., и т.н. За твое сведение "манихей" у виз.автори от ІХ в. нататък е просто епитет за други ереси, вкл. и за богомилството. За разликата му с павликянството вж. "Паноплия догматики" на Евтимий Зигавин, става дума за различни ереси (Евтимий Зигавин е сред най-солидните критици на богомилството, въобще един от най-сериозните византийски православни богослови от времето на Алексий І Комнин - частично е бил преведен не от някой друг, а от св. Патриарх Евтимий Търновски - за съжаление този текст на Евтимий не е издаден и преведен на новобългарски все още), но пък Зигавин го има в Гръцки извори за българската история, т. Х, разни откъси има на други места. Има и гръцки издания, но да не прекаляваме... Хайде стига толкова...Кубрат е бил християнин, в това няма никакво съмнение! Всичко най-добро! (и вече ми писна от този измислен... спор)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Hammill на 08.01.2005 @ 21:40:35
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм докачлив, просто не търпя да се раздават класификации с претенция и без обосновка.
Библиография знам как да си намирам. Това, че очевидно си историк, най-малко ти дава право да говориш en gros, да не говорим за това, че теологическата проблематика не е от твоя компетентност.
Грешките на Рънсиман имат точно отношение с проблема и аз ти посочих къде: 1. понятието за религия 2. претендираната концептуална сложност

Транскрипцията на "буг(а)ри" не е толкова важна. С позицията на Волтер съм напълно наясно.

Хърватинът, който цитираш, очевидно си няма и минимално понятие от история на религиите, щом може да подхвърли подобна нелепа и глупава теза, че корените на протестантизма се намират в дуалистични учения. Протестантството се характеризира с точно обратното - радикален отказ от всякакъв дуализъм, бил той метафизически, етически или социален.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Merian на 08.01.2005 @ 21:48:54
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
С интерес ще очаквам и коментара ти върху предложените писмени извори за богомилството. За тях нищо не каза досега:).... Лична интерпретация, така да се каже...може да се достигне до някакъв принос, знае ли човек:)....Поне този "спор" би добил смисъл, извън себедоказването ти като познавач на проблематиката, след "занимание с дуалистичите ереси". До тогава, приятна вечер Хамил:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Merian на 06.01.2005 @ 20:33:27
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Благодаря ти Лейди за този текст....


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 09:43:16
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Мариана! Много ти благодаря за... "защитата"... Наличието на дискусията по-горе само показва, че... притесненията ми не са напразни... За съжаление...

Но пък от друга страна - толкова други хора се отзоваха...

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от RumyRayk (rumy_rayk@abv.bg) на 06.01.2005 @ 20:42:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=463&LangID=1
Похвално, LadyDy :)


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 09:54:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Руми. Ценя мнението ти... честно
Хубав ден ти желая
:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от kult (kult@abv.bg) на 06.01.2005 @ 21:27:00
(Профил | Изпрати бележка)
Блaгодaря!!!
(кaквото и дa кaжa зa прочетеното ще е бледо, бледо...)


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 09:58:46
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти на теб... радвам се, че все повече хора имат сетива за тези неща. Или само така ми се струва... защото много ми се иска да е така?..
Хубав ден.
:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от sradev (sradev@wp.pl) на 07.01.2005 @ 01:02:17
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Blagodarja ti,

za nas, konnite narodi, rodinata e tam, kxdeto sme


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 10:00:57
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за коментара...

а за родината - не е съвсем така... Повярвай ми, имам основание да го твърдя...

желая ти хубав ден

:))

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от sradev (sradev@wp.pl) на 07.01.2005 @ 12:46:11
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
rodinata, tova e naroda, a ne zemjata.
Ima pone 4 naroda bez zemja ili dxrzhava.

Apropo, kjurdite sa naj-4esto mamenijat narod. Nabljudavaj kak pak 6te gi izlxzhat, idva reda na rusnacite.

Apropo evreite: v samijat Izrael ima proporcionalno na naselenieto Nobelovi laureati.

Apropo, italianskite bxlgari, kakvo se 4uva za tjah sega, edno vreme razvalihme latinskijat ezik

Apropo, Moravskoto hanstvo - ima-njama sx6restvuvalo e kolkoto Jugoslavija ili dne6en Izrael.

i t.n.
Pozdravi :)))

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 13:13:14
(Профил | Изпрати бележка)
:)
никъде не съм слагала знак за равенство между понятията родина и държава... народите, за които говориш, и да нямат държава, родина имат...

но аз ти говоря за родина в съвсем друг смисъл... не ти говоря за родината на българския народ - а за родината на всеки отделно взет човек - моята, твоята, на tristessa, на kult (например...)

и въпреки, че мненията ни, явно, се различават, искрено се радвам, че те вълнува темата, че изобщо говорим за това...
:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от sradev (sradev@wp.pl) на 07.01.2005 @ 19:58:09
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
slozhna rabota rodina i patriotizxm

I kazvame i "Beti, ti si evrejka, mxzha ti e v USA, kakvo pravi6 o6te tuk?"

mozhe bi razli4ni ne6ta govorime ;)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 10:09:27
(Профил | Изпрати бележка)
ДО ВСИЧКИ...

Искате ли да ви водя там? на гроба на Кубрат? Сериозно говоря - напълно осъществимо е...


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Mimoletniq на 07.01.2005 @ 14:00:50
(Профил | Изпрати бележка)
kak taka?

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 17:27:31
(Профил | Изпрати бележка)
Кое "как така"? Казвам само, че ако се организираме, можем да отидем на гроба на Кубрат, за да усетите със собствените сетива това, което се опитах да предам аз в моите записки и flox в стихотворението си...

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от Ufff на 10.01.2005 @ 18:51:11
(Профил | Изпрати бележка)
Осъществимо е.
И съм навита-през някой отпускарски сезон:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 11.01.2005 @ 07:58:18
(Профил | Изпрати бележка)
Честно казано, очаквах по-голям интерес към идеята... Но явно хората си мислят си мислят, че се шегувам...
А аз не се шегувам... Мисля по въпроса... Ще ти се обадя, когато намисля
Хубав ден
:)

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от kritik (kritik@abv.bg) на 17.02.2005 @ 20:43:15
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм не само за... но ще ти помогна, с каквото мога, за да се осъществи идеята!
LadyDy, очаквам конкретни идеи и планове на
kritik@abv.bg

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от tristessa на 07.01.2005 @ 18:44:15
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох, принтирах си го и го прочетох дума по дума. Искам да кажа, че е изключително вълнуващо. И сега ми стана едно криво...помислих си за всички сиви хорица, продаващи малкия си бизнес по зимните улици на България, треперейки с посинели от студа остни.. и ми стана още по-тъжно.

Поздрави!


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 07.01.2005 @ 18:48:09
(Профил | Изпрати бележка)
Юли! трябва да излизам, защото ще ме заключат в работата, но на тази тема, която отваряш, ще поговорим... И по-добре в бележките...
Нека да спокойна вечерта ти.
До скоро

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от glishev (glishev@abv.bg) на 11.01.2005 @ 09:37:40
(Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/
Прочетох го с интерес. После интересът си стана тръпка. Такива емоции имах в Мадара, Плиска и Преслав. И на гроба на свети Кирил в Рим. Е, също и в Търново, но кой знае защо, не на Царевец, а пред сградата, където е заседавало Първото Велико Народно Събрание. Все за България става дума, нали? И това не е същото чувство на наслада пред чуждите паметници. Съвсем различно е. Поздравления!

Иначе и аз не се прехласвам много по поп Богомил.


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от LadyDy на 11.01.2005 @ 11:41:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!
Още една сродна душа! А какво мислиш за идеята да ходим там през лятото? Ufff е навита!

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от glishev (glishev@abv.bg) на 11.01.2005 @ 17:26:59
(Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/
Не звучи никак зле. Време ще имам, за пари - не знам.

]


Re: На кана сюбиги Кубрат от (не?)благодарните потомци (записки на една хаджийка)
от kritik (kritik@abv.bg) на 16.02.2005 @ 18:45:44
(Профил | Изпрати бележка)
.........
Не мога да намеря необходимимте думи...
но съм безкрайно благодарен, че прочетох този "ТЕКСТ"!

С твое позволение, LadyDy, ще го изпратя като поздравителна картичка на всички свои познати - послучай трети март!

Не знам коя и каква си ти - но написаното от теб ще остане... Аз ти обещавам!

Благодаря ти!
Можеш спокойно да спиш - свършила си работа, която други вършат за 300 години!

Нищо не преувеличавам!
... Просто системата е такава, но "...однажды мир прогнётся под нас!"

Благодарю Вас, LadyDy!
Благодаря Ви, LadyDy!

... Вече е ясно, че ще прочета всичко написано от тебе:)
Бъди здрава и все такава!:)

к.