автор: Icy

Чувам повея в твойте очи
и се чудя какво ли ми носи.
Ураган ли край ме ще фучи,
придружен от безмълвни въпроси,

или с пролетен трепетен звън
като изгрев през май ще ме гали?
Суетата захвърлям навън
и разбуждам копнежи заспали.

Подари ми усмивка поне!
Колко малко ми трябва, да знаеш.
От усмивки съшивам криле.
Да летим! Любовта за това е!