автор: Icy

Безсънието мачка сетивата
и подло кара разума да ври,
но тази болка вече е позната
и неразделна част от мойте дни.

Но даже да успея да поема
в селенията крехки на съня,
не чувам химни, оди и поеми
и сякаш в паяжината вися.

Не се залъгвам вече, че си струва
да продължавам още да тая
илюзията, че сънят лекува
и с нея трябва да се разделя.

Не бих поканил никого на гости
във сънищата си за миг дори.
Събуждането си жадувам. Просто
в съня тъгата ми не спи, уви.