автор: vlakant

Тя лежеше там, насред пустинята. Тялото и, изваяно от пясъка и вятъра, беше желано от много пълководци, пътешественици, авантюристи, от много мъже, а и не само.
Примамваше ги, така както Елена (онази, хубавата) и Клеопатра привличаха като магнит. Но нейното излъчване бе по-силно. Съзнаваше своята красота и това не я главозамайваше, нито я отдалечаваше от дребните неща. Просто лежеше там - отпуснато и морно. Тялото и, силно и плодородно, обещаваше много. Тя беше мечта, икона. За нея се бяха били много мъже, като започнем от Ашурбанипал, минем през Навуходоносор и Кир Велики и стигнем до Александър Македонски. Те бяха минали и заминали, оставяйки своя отпечатък върху тялото и. Беше муза на много поети и музиканти, възпята бе в „Епоса за Гилгамеш”, повече отколкото Елена в „Илиада”. И тя беше пак там, вечна и божествена, легнала в пустинята, гола, но не безсрамна. Краката и бяха разтворени, но без пошлост и перверзност, просто невероятна жена, чиято утроба бе все още желана от много мъже. А краката и?! Господи, какви крака! Дълги с километри, изящни и силни. Желанието да си между тях идваше от само себе си. Беше застанала така, че коленете и леко се приближаваха, или просто такъв беше релефът на местността, където лежаха двата и крака - Тигър и Ефрат. Тези две реки оформяха най-съблазнителното тяло от векове, това на Месопотамия.