автор: YOTOVAVA

Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома.
Три коминчета в простора вият димна пелена.
Рижо котенце на двора гони слънчеви петна.
В прежда снежна и безбрежна зъзна сам-сама в студа.
Скривам птичата надежда в празни щъркови гнезда.
Паячето се обеси зад пердето – стар тензух.
И като в прочетен вестник плъзна неприятен слух.
Пролет скоро да не чакам, идат мразовити дни.
Ако сам будуваш в мрака – тук при мен се прислони.