автор: snejenbor

Вейкат балните си рокли, петуниите щом с поглед ги полях.
Мушкатото червено се ухили, окъпах го и него в смях,
а твоя смръщен тъжен поглед, просветна ярко в ореол,
щом милно палнах, с поглед:Прощавай, влязох с взлом!
Кафето веч кипи във шемет , валсира, пръска от любов,
омлетът смига ми от фурната ,разпукан, вече е готов!
Котакът се облиза звучно , ах този палав мошмурок
а кучето върти опашка,скимти със патос а, ла, рок!
Какво ти трябва хей човече ,във този свят жесток ,суров,
две нежни, благи,кратки думи, излети с капчица любов,
една прехласната усмивка, един южен поглед мил,
една задъхваща прегръдка и ето , виж не си унил!