Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 714
ХуЛитери: 0
Всичко: 714

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтронен лист
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

Неразлистило се дърво, кафяво до черно, листи по парка, тишина от птица, ходещо дете...Студът разтваря душа от духа и тропа нервно по нараненото сърце.
Прах, задушливо отразява мислите
Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си група, а сълзи напират.С качулка, като обрулено листо, търся изход от тежките думи, от разлюбената бездна от намерения.
Прескачам товари, ходя по ръба, а нежните ми устни поглъщат сълзата, подобно на бисер.Студено е, ръцете ми зачервени от студа, пазят тайни.За онази прегръдка, колко истинска беше тя! Родена от топлина, превърната в символ на влюбените. Някой ме извиква. Колко трудно е да се обърна. Тежи тялото, бунтува се, неслуша... Опитвам да извърна поглед, някакъв непознат ми маха с настойчивост. Дъх от досада. Изчаквам да се приближи, а после се разсмивам до припадък. Просто поредният плейбой, невидял младостта да се разхожда. Презрително свивам устни, махам с лекота ръка и ....продължавам.
Вятърът губи думите. Сърцето ми тежи.Сълзите отново ме подхващат. Езерото, листата, осиротелите дървета, сивите облаци ми намигат. А после- си взимат сбогом.
...Сбогом, моя единствена обич!
Пътят е наляво.
Там е и краят на покоя.


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.02.2023 @ 13:30:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.06.2024 год. / 19:12:10 часа

добави твой текст
"Отронен лист" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.