автор: Albatros

... не знам дали добре живях, но мисля, че живях щастливо –
изпих – между сълза и смях, две-три цистерни светло пиво,
дечица – три! – с Любов растих – и майчиците им погалих,
и честно писах стих след стих с перо от гларус в моя залив,
потъвах в книжици – безброй! – в кварталната библиотека –

със Димчо, Яворов, с Толстой във Вечността живях два века,
на Господа запалвах свещ – и с глас горещ се молех в храма
да не изгарям като в пещ! – в лъжа, във робство и в измама,
не ще дочакам трети век – логично някак си! – тъй просто!
Бях най-щастливият Човек! – прашинка в шепата на Господ.