автор: anaangelova

В звукът на тишината, сърцето бие два пъти по-бързо. Виждайки любовта, смисълът има име. Душата вече не е сама. Тя диша и се движи чрез другия.
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така е, така и ще бъде!