автор: snejenbor

Дива и страстна, подкупващо мила
връхлита внезапно, властна и жива,
омайващо нежно мяука, шепти
с криле си...... зареян.
Блаженство, поспри!
Летиш и потъваш във нейните дебри
оглозгва те цяла, оставаш без нерви.
Душата изстисква отлюспва я гола
безгласно простенва, върви си те моля!
Махни от гърдите ми тежкото бреме
не смогвам да нося любов, близки време.
Понякога пак отнеси ме на бряг
самотен, осеян със розов цвят
Ласкай ме, лъжи ме , опивай ме с нежност,
не мога без тебе, океан си безбрежност!